Проблемът бе отстранен бързо. Имах едва няколко минути на разположение, за да огледам обстановката и зеления интериор.

Хареса ми. Подхождаше чудесно на зеленото на големия рекламен глобулски слоган “Най-доброто предстои”, само 30см. от служебната маса на момчето от Глобул, което току що оправи проблема в моя телефон.

Попитах го непринудено знае ли какво означава този слоган.

Момчето ме погледна малко учудено и ми каза: “Не мога да разбера въпроса Ви. Това е реклама.”

“Да, – продължих аз, това и аз го виждам, но какво все пак означава “Най-доброто предстои”? На вас, като служители на Глобул сигурно са ви казвали какво се крие в тези думи?”

Оказа се, че момчето не знае. Обаче му стана интересно и попита колежката си. И тя не знаеше.

Ще кажете, голяма работа, някакви си двама служители не знаели какво означава рекламния слоган на компанията им. Нима са длъжни?!

Нямам точни наблюдения, но имам усещането, че това не е изолиран случай.

Мога само да предполагам, че когато служителите на една компания не са наясно с актуалните рекламни послания на компанията, то това означава, че не е имало разяснения сред служителите.

Мога само да предполагам, че ако в компанията си мислят, че рекламната дейност е присъща само на рекламния отдел, то няма защо служителите в офисите да зная какво означават рекламните послания на компанията.

От гледна точка на корпоративното управление това не е редно. Защото неинформираните служители няма да могат да продават и обслужват убедително, както това се опитва да внушава рекламата “Най-доброто предстои”.

Ако в “Глобул” вярват, че най-доброто предстои, то потребителите също трябва да повярват в това. Само че това не е проблем на потребителите, а на служителите. Нe само рекламните послания и лозунги, а директно служителите, които обслужват клиентите са тези, които имат възможността да накарат потребителите да повярват, че най-доброто предстои (а най-добре е да ги убедят, че най-доброто вече се случва).